ЖЕНИ В МАСОНСТВОТО – ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС
Думата РИТУАЛ означава предписан ред за извършване на церемония, който се практикува съвместно. Има различни видове ритуали (светски, религиозни, обществени, масонски…), като обединяващото за всички е, че те се практикуват при строго съблюдаване на съответната традиция. Масонските обреди са най- малко познати в обществото, което е обусловено от логиката на съществуване на масонското общество. Генезисът на различните Ордени и Ложи, тяхното развитие и разпространение довежда до съществуването на множество ритуали, които се практикуват в различните обединения. В настоящата тема се описва един от основните франкмасонски ритуали.
Людовик Маркос го определя така: „Френският Ритуал не е само пренесена механична форма, а традиция, която е жива и се разширява – той е средство за работа, метод, но най-вече човешки инструмент, който ни пренася в хуманизма и ни дава възможността да градим историята“.
Терминът „Френски ритуал“ се състои от ритуали и регламенти, разработени до и през 1780 г., официално приети през юли-август 1785г., разпратени по Ложите и от 1786г. се прилагат в трите степени на „синьото масонство“, и между 1784 и 1786 г. за Високите степени. Тези ритуали са съществували и се ползвали през 18 в. под формата на ръкописи. Трудно е да се определи точната дата на създаването на Френския Ритуал, тъй като това е процес на развитие и приемане, който продължава години. Приема се годината 1780.
Наименованието „Френски ритуал” се появява чак в края на18 в. Най-рано го срещаме в документи на Великият Ориент на Франция от 25.12.1799 г., в който се говори за Ложа, формирана на изток от Ню Йорк „по време на Френски Ритуал“. Но все още не е установено и наложило се име, защото в документ от 24.03.1800 г. все още се говори за „системата на Великия Изток“. Ритуалът, практикуван от Великия Изток на Франция, е наречен „Френски“. Но това не е официално име, дадено му от самото начало, а случайно наименование, което постепенно се налага в употреба.
Ритуалите са достигнали до нас чрез писмени източници от времето преди Революцията[2], оцелели и добре запазени. За синьото масонство тези ритуали са резултат от стандартизацията и кодификацията на практиките на Френските Ложи /тук френски е употребен като географски характер/. Тези практики от преди 1780 са добре познати от различни документи – полицейски архиви, документи с търговски характер, съдебни дела на Инквизицията срещу масони, инициирани и практикуващи във Франция; запазени са архитектурни книги на Ложи, протоколи от церемониални ритуали.
Първите Ложи във Франция са установени около 1688 г., често от емигрантите Стюарти в Сен-Жермен ен Ле, най-вероятно подчинени на шотландските и ирландски обичаи.
Въпреки това съществено единство, в обредната практика на Френското масонство има вариации между Ложите. Произходът на тези вариации не е ясен.
Но главната последица от липсата на формални ритуали, и в същото време основният източник на различия в практиката на Ложите, е свободата, която са имали ритуалите да се развиват. Примитивните ритуали са били относително семпли по отношение на настоящите, които са в следствие на тази еволюция. Запазвайки ядрото от примитивните, те значително са се развили и обогатили.
Много фактори допринасят за ритуалното обединение, което Великият Ориент на Франция ще осъществи от 1773г. – обединение от нов тип. Всичи тези етапи довеждат до създаването на Масонството такова, каквото го познаваме днес.
Като основа на Великия Ориент на Франция през май 1773г. се въвежда принципа на единство и съгласуваност на Ритуала.
Сравнението между ръкописите от средата на 18 век показват, че френската кодификация е въведена най-вече в дребните детайли, върху организацията на живота в Ложата и малките елементи, перифериите на всеки ритуал. Модерният Френски Ритуал, наречен така в началото на 19 в., отговаря на ясна и точна процедура, която усещаме от 1740г. кодифицирана 1786г. и отпечатана 1801г. Всъщност, целостта на Ритуала е дехристиянизирана.
През 1876-1877 г. в повечето от Ложите на Великия Ориент на Франция е извършено задълбочено проучване по въпроса : “Трябва ли непременно да се вярва в бог, за да се стане масон“. На Конвента на Великия Ориент на Франция от 1877г. е направено обобщение на всички извършени проучвания, направено е заключение в полза на премахването на Великия Архитект на Вселената.
ЧЛ.1 ОТ НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ НА ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ НА ФРАНЦИЯ ГЛАСИ: „Франкмасонството има за предмет търсенето на истината, изучаването на универсалната нравственост, на науките и изкуствата, упражняването на благотворителност. Негов принцип е пълната свобода на съвестта и човешката солидарност. То не изключва никого заради неговите вярвания. Негов девиз е Свобода, Равенство, Братство.“
Великата Женска Ложа на Франция заимства Френския ритуал и през 1973 г. получава от Великия Ориент на Франция официален патент за практикуването му.
Ложите на Великата Женска Ложа на Франция, работещи по френския ритуал, са обединени в Асоциация CREUSET BLEU, която държи патента за създаване ложи по Френски Ритуал в страната и извън нея.
С пълната и безрезервна подкрепа на сестрите от тази Асоциация, лично на нейния Президент, беше даден старт на Проект България, за развитие на Женското масонство. След дълга и неуморна работа, през 2009 г. в София, беше създадена първата женска масонска структура – Ложа “Философия”. През 2015г. бе инсталирана Ложа “Хармония на Дунава”, в Свищов, а през 2018 г. – третата женска българска Ложа “Звездата на Тракия”, в град Пловдив.
На 10 март 2018 г, в София в присъствието на представители на Велики ложи от Европа и света, бе създадена ВЕЛИКАТА ЖЕНСКА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ. Тази дата ще остане в хрониките на България и на масонството по принцип, с това , че за първи път в историята в България се създаде женско масонско обединение. ВЖЛБ работи изцяло по Френски Ритуал, нещо което я прави уникална по своята същност.
Френският Ритуал е една концепция от философски, религиозни и социални норми, които се основават на взаимно уважение, свобода и хуманизъм. Френският Ритуал отхвърля догматизма и нетолерантността. Той допуска повече толерантност към личния свят на масона и неговият избор на вероизповедание.
С премахване на задължението за своите членове да вярват в съществуването на Великия Архитект на Вселената и безсмъртието на душата, възниква Либералното масонство, което оставя на членовете си пълната свобода на съзнанието, съвестта и духовното търсене. Масонството няма религиозна същност и метафизичните възгледи са единствено предмет на лична преценка.
В масонската традиция на човешкото търсене и еманципация, самоусъвършенстването трябва да преобрази човека във всичките му измерения. Дори и днес са в сила принципите, изложени през 1738г. от Шевалие дьо Рамзи:
„Хората не се разграничават по същество въз основа на различните езици, които говорят, облеклото, което носят, страните, които обитават, нито сановете, с които са отличени. Целият свят е само една голяма република, в която всяка нация е семейство и всеки отделен човек е дете. Именно за да възкреси и разпространи тези основни принципи, взети от природата на човека, беше учредено нашето общество.“
Ludovic Marcos (1951-2018), френски автор изследовател на масонството, дългогодишен куратор на музея на Великия Ориент на Франция
Великата френска революция (1789-1799)
